321. СКЪПА ОПИТНОСТ

През зимата на 1973 година посетих родното си село Водица. Един ден се срещнах с един мой съученик от детските ми години, който ме покани у дома си на разговор. Сподели с мене мъката си, че другарката му се е поминала, която беше също наша съученчка от детските години. Поразговорихме се и се разделихме. Когато след няколко часа той ме срещна на улицата, ми даде некролог за съпругата си, която се именуваше Донка, както и моята съпруга. Прочетох го, след което го хвърлих, като си казах мислено: „Е, умряла, какво от това? Какво ме интересува? На когото кога му дойде повиквателна..."

В какъв час го казах, не знам, но събитията в моя живот така се развиха, че само след три месеца и аз загубих другарката си, и аз търсех утеха и съчувствие.

Беше 4 май 1973 година.

Разказал: Георги Събев.