318. ДОСЕТЛИВОСТ

Отдавна имах силно желание да посетя село Тополица, Айтоско, където знаех, че има десетина-петнадесет семейства от Бялото Братство. Нямах никакъв адрес, но воден от силно желание, пристигнах в селото. А сега къде ще отида, като никого не познавам? Свечеряваше се, а аз съм в непознат край и нито един познат, Видях девойки, които се спрели на улицата и разговаряха. Помислих си, поне една от тях ще е от нашите хора. Минавам бавно край тях и тихичко с уста си свиря: „Аз съм бялото кокиче." Една от момите, като чу позната песен, веднага се отдели от другарките си име попита: „Вие от где знаете тази песен?" - „А вие знаете ли я?" - попитах аз. - „Да, зная я." - „Заведете ме у вас." Ето как се свързах с Братството.

Разказал: Петър Камбуров от с. Гросгав 1980 г.