310. ХЛЯБ ЗА ЛАГЕРА НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

От много години Братството летува при седемте езера в Рила. Така беше и през 1954 година. От цял месец приятелите вече са на Рила, а аз още нямам разрешен отпуск. Ще мине хубавото време, си мисля аз, ще почнат дъждове, а аз още съм далеч от планината, далеч от оная чиста, девствена природа. Най-после получих очаквания отпуск, стягам малкия си багаж и потеглям за София - Изгрева. Там сякаш сестра Севдалина мен чакала и тръгнахме заедно с влака през Станке- Димитрово. Пристигнахме късно през нощта. Леглата в хотела, заети. Разрешиха ни да останем в салона.

На следния ден, докато търсим превозно средство, за да продължим своя път към езерата, ето че видяхме Коста-влаха със своите десет коня, слязъл за хляб, като носи и купоните. Комисарството му отказало да даде хляб и той се чуди какво да прави. Лагерът не бил признат за курорт.

Аз поех грижата за получаване на хляба со благо, со кротце. Отивам първо в комисарството, а след това в по-горна инстанция - „Храноизнос". Получавам разрешение и натоварихме хляба. А на лагера от два дни били без хляб. Потеглихме за Езерата. Една вътрешна радост топлеше сърцето ми, че бяхме получили хляб. Като вървяхме нагоре, след натоварените с хляб коне и си размишлявах върху причината, защо толкова късно отивам на езерата, разбрах, че щял съм да бъда необходим, за да се получи хляб за езерата, за туй ми бяха дали отпуската късно, за да има кой или по-право чрез кого да се помогне за получаването на хляба. Знаех, че не аз издействах, а Учителят чрез мен.

Когато пристигнахме и споделихме с приятелите за преодолените трудности във връзка с получаването на хляба, всички много се зарадваха.

Така Учителят ни помагаше, макар че вече не бе в плът на земята.

Разказал: Георги Събев

Бургас, 1954 година.