303. ВИДЕНИЕ - ЕДНА УЧЕНИЧКА

Бях шестнадесет годишна, още ученичка. Една нощ чувам, че се пее под прозореца. Помислих си: „Кой ли ми прави серенада?" Станах и отдръпнах пердето. Хубава лунна нощ. Видях хор от млади момичета, облечени като пансионерки. Пееха:

„Хубав е животът, но кратък.

Блажени са чистите по сърце.

Благословени са, които разбират Истинското му едназначение."

Горното не бе сън, а видение, което помня повече от 40 години.

Разказала: М. Мандажиева.

31 август 1979 г. - Бургас.