293. КИРИЛ СТАРЕЙШИНСКИ

Село Руженци - Белоградчишко, е родното място на Кирил Старейшински, който бе прекарал десетина години в Америка. Още като бил в Америка, имал случаи да прекарва продължителен сън, който често траел 3-4 дни. След като се събуди, той разказвал за своето странстване из невидимия свят. Едновременно с това странстване, той почнал да вижда неща, които за другите били скрити. А това ще рече, че в него се развило шестото сетива, наречено ясновидство.

След като Старейшински се върнал в България, вече бил стар ерген и решил да се задоми. Оженил се за учителката по френски от местната гимназия, която също била стара мома. След като се задомил, той предупредил жена си, че като легне да спи, често му се случва сънят му да продължи няколко дни.

„Ако ми се случи такова нещо, ти да не се уплашиш", казал Старейшински на жена си, „нито да викаш лекар, защото аз не съм болен. - "Добре правиш, Кириле, че ме предупреждаваш", отговорила тя.

Едва били изминали 15-20 дни от предупреждението, и ето, една заран Кирил не се събудил. Изминали два дни и жена му почнала да се безпокои, като си мислела: „Ами ако му стане нещо и умре, какво ще кажат хората? Те могат да предположат най-различни работи." И ръководена от такива мисли, повикала лекар, на когото поверила направеното й предупреждение. Лекарят проверил пулса му и не намерил причина за опасяване и си отишъл на работа. На обед и вечерта пак наминал. Това продължило три дни. На четвъртия ден лекарят пак бил там, когато Кирил Старейшински се събудил, погледнал лекаря, обърнал се към жена си с думите: „Аз нали те предупредих, защо си създала затруднение на лекаря да идва без нужда?" - „Страхувах се да не стане нещо лошо", отвърнала жена му.

При следващите излъчвания (дълбок транс) тя вече не викала лекар, като разбрала, че не е необходимо.

Когато Старейшински бил буден, при него идвал един старец-дух, който го учил на много работи. И тъй Кирил се прочул със своето ясновидство. При него почнали да се стичат хора от разни места, на които той казвал къде са изгубените им вещи, имената на посетителите, както и лек за разни болни и страдащи. Но не само това. Той им казвал нещо и за тяхното бъдеще, които се сбъдвали. Всеки ден се трупал народ, на което не се гледало с добро око от страна на местните власти.

Старейшински бил изпратен в лагер (или наречено по комунистически - трудово-възпитателно общежитие) „Белене". След известно време министър- председателя Антон Югов посетил общежитието. Един ден строили всички и Югов попитал: „Има ли някой да се оплаче нещо или нещо да запита?" Никой не се обадил. Тогава Старейшински излязъл две крачки напред и казал: „Другарю министър- председател, мога ли да попитам нещо?" - „Да, може." - „На мене не ми е ясно аз защо съм тук. Затуй ли, че аз виждам неща, които другите не виждат?" - „Остави тия суеверия, тия заблуждения", казал министърът. - „Това не е суеверие", отговорил Старейшински. „Че действително е така, ще ви кажа следното, за да се уверите. Вие на тръгване от София оставихте жена си малко болна. Пътувахте с кола N ... Сега на връщане от тук на километър... ще ви се развали колата. След малко ще мине камион. Съветвам ви да го използвате, да продължите пътя." - „Това я стане, я не", казал иронично министър-председателят и напуснал общежитието. И тъкмо на уречения километър колата на Югов спряла. След малко идва и уреченият камион, за който бе дума по-горе, но другарят Югов не се възползвал, надявайки се колата скоро да стане. Но след като минали един-два часа и почнало да се смрачава, тогава Югов пратил известие до близкия селсъвет за превозно средство, с което да продължи пътя си. След като другарят министър пристигнал в София, първата му работа била да телеграфира до Белене за освобождаването на Старейшински. Заповедта била изпълнена веднага.

Кирил Старейшински си отишъл на село вече необезпокояван от местните власти. През 1957 година той получил известие по вътрешен път, че през същата година ще си замине, но след него ще се яви едно момче ясновидец, но с по-голяма сила. Това момче щяло да се яви от близките села. Казано му било през коя година ще си замине, но не му било казано от каква причина ще дойде смъртта.

През лятото на 1957 година Старейшински отива в София при сестра си. Случило се тъй, че и там той се излъчил, без да предупреди сестра си. Тя се изплашила и повикала лекар. Отнесли го в болницата, където му били инжекции, да го събудят. От инжекциите той бил отровен и се поминал.

Малко след неговата смърт в село Дрянковец /Видинско/ един юноша на име Ценко, който бил на около 15-16 години се проявил като ясновидец. Почнали да го посещават много хора. Председателят на селсъвета го повикал и предупредил да не събира и заблуждава хората.

На думите на председателя Ценко отговорил: „Когато виждам, какво да правя? При мене идва един старец, който ме учи на нова азбука, на нов език." И Ценко извадил от джоба си бележника с азбуката. Участъковият лекар, който присъствал на тази среща, погледнал в бележника и казал, че не познава такава азбука. Тогава лекарят казал на Ценко: „Остави тия заблуждения." - „Ако продължаваш да говориш така за Божиите работи - му казал Ценко - ще ти се случи нещо много лошо." След това му казал такива неща из неговия живот, които само той знаел. Това озадачило лекаря и той повече нищо не казал.

Младежът бил определен да ходи по селата и да проповядва истината, но му било забранено и той престанал да говори.

Съобщава: Р.