283. В НЕБРАНО ЛОЗЕ

През лятото на Братската градина в Айтос по Петровден стана голяма сбирка. Традиционна среща. След като бяха минали сутринната молитва, гимнастическите упражнения и Паневритмията, последва закуска. След закуската се състояха свободни срещи и разговори за взаимно опознаване. Съвършено свободно и непринудено се бяха образували групи, в които се разискваше по различни въпроси.

Нашата група бе една от най-големите, насядали удобно под сянката на големия орех. Но ето че един брат /Стефан Марков/ стана, обърна се към мене по име и ми каза тъй: „Брат, ще позволите ли да ви задам един въпрос. Не ви ли се струва - каза той - че Учителят много внезапно си замина и ни остави, тъй да се каже, в необранолозе?"

Като каза това, братът си седна в очакване на моя отговор. Но в същия миг стана брат Димитър от село Горица и поиска да отговори

„Позволено ти е. Говори," -му казах аз.

„Вярно е, братя - каза той -Учителят си замина и ни остави в необрано лозе, да берем и да ядем. Ами ако лозето беше обрано, шума ли щяхме да ядем?"

В този момент спонтанно избухна смях. Находчивият и духовит отговор на брата внесе бодра струя. Струя на оживление. Веднага се промени настроението на всички. Брат Марков стана и заяви, че е доволен от отговора и се отказва повече да разисква по този въпрос.

По лицата на всички се изрази едно успокоение, че действително Учителят ни бе оставил в необрано лозе.

„Кое е това лозе?" - ще запита някой. - Това лозе е книжнината, Словото на Учителя, състоящо се от седем хиляди беседи и лекции. Това е едно огромно богатство, едно наследство, което съдържа храна поне за две хиляди години.

Георги Събев.

12 юли 1948 г. - Айтос.