279. СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Събрали се веднъж в града седем професори, които решили да отидат при Учителя, като всеки от тях ще му зададе по няколко въпроса из своята специалност и по тоя начин да го турят на тясно. Мислели си те: „Колкото ида знае, той не може да знае във всички области."

Дошъл уреченият ден и седемтях професори отиват на Изгрева да слушат беседа, след което да му зададат въпросите и да поставят Учителя натясно, както те си мислели. Случило се тъй, че те били закъснели. Беседата била почнала. Салонът бил препълнен, че даже и вън на прозорците имало хора.

Тъкмо се чудели професорите как ще могат да влязат в салона, но в този момент идва една сестра и ги поканва да влязат и да седнат на запазените за тях места на първия ред, пред катедрата. Това била първата голяма изненада за тях, защото те на никого не били казали за това си посещение, а ето, столовете им специално запазени.

Втората изненада била, че те щом седнали, Учителят се обърнал към първия от тях и му отговорил на въпросите, преди още да му бъдат поставени. След това Учителят отговорил последователно на въпросите на всички останали. Това ги изумило. Те само се поглеждали и свивали рамене от изненада, като недоумявали от где той знае въпросите им.

Третата изненада била тая, че Учителят отговорил с голяма вещина на въпросите им из разните области на човешкото познание.

След като Учителят отговорил на всички въпроси, преди да му бъдат зададени, тогава се обърнал към тях с думите: „Имате ли други въпроси?" - „Не, нямаме", отговорили втрещени от изумление седемте професори. - „Тогава друг път не се опитвайте са поставяте Учителя на тясно."

Това било четвъртата изненада.

Разказано от сестра Люба Стойкова в Тополица.

19.12.1963 г.

Него ден седемте професори почувствали колко са малки пред онова неизчерпаемо знание, с което Учителят разполага.

Георги Събев.