274. КАМЪКЪТ, КОЙТО ПРЕЧЕШЕ

Един ден тръгнахме с Еленка, братовата ми жена. за село Бата, Бургаско. Пътувахме с рейс. Още като се качихме на рейса, обзе ме една мисъл да се моля. Същото почувствала и Еленка. През целия път ние се молихме, без да знаем защо. Вече наближаваме селото, минахме моста и поехме нагорния път към първите къщи. Пристигаме, без да ни се случи каквото и да било по пътя. Защо ли трябваше да се молим, се питахме ние. Но ето, че рейсът внезапно спря при смяната на скоростите и пое назад. Спирачките отказаха да работят. В миг настана паника. Един от пътниците съзнал, че сме пред катастрофа, успял да скочи през прозореца. Друг отваря вратата и скача веднага. Видял пред себе си камък, грабва го и го поставя пред задното колело на връщащия се назад рейс, като успя да спре рейса, преди той да се е засилил и полети към близката стръмнина. Този камък с години е стоял на това място, в който много хора нощем са се спъвали и са го проклинали, може би, но ето че дойде време и той да потрябва, за да се избегне една катастрофа. Чак сега ние разбрахме защо е било нужно да се молим през целия път.

Разказала: Дора Г. Куртева.