258. ИЗЦЕРЯВАНЕТО ДЕТЕ НА АПОСТОЛИДИС

Случката станала в гр. Бургас. Това било коло 1912 година, когато брат Тодор Стоименов и брат му, Васил, живеели в къщата на богатия грък Апостолидис. Това било срещу Нова година. Учителят бил поканен от брат Пеню Киров да дойде в Бургас и заедно да посрещнат Новата година. Мястото за вечеря било определено - дома на Апостолидис, чието дете било на смъртно легло. Всички вече били събрани. Вечерята сложена. Масата отрупана с разни плодове. В този момент се чува хлипане и плач горе, откъм стаята на детето. След малко се почуква на вратата и родителите на детето съобщават, че то вече губи съзнание и се обръщат с молба към Учителя да им помогне, да спаси детето. „Само една рожба имаме, помогни ни! Помогни ни, Учителю!" Тогава Учителят им казал да идат горе при детето. След това пратил пет сестри горе. в съседната стая, без да знаят хазаите, да се молят за оздравяването на детето. Между тези сестри е била и Е. Ц. от гр. Айтос. Детското легло било отрупано с играчки и разни плодове, но нямало кой да им се радва, детето било вече в безсъзнание. Родителите, захлупени край леглото, само хлипали. В това време Учителят изважда от вътрешния си джоб една бяла, съвършено чиста кърпичка, която брат Пеню Киров занесъл горе и покрил лицето на болното дете. Малко по-късно Учителят взел от масата един портокал и пратил същия брат да го занесе на детето. Той отива и вижда същата картина - родителите все тъй захлупени по очи на леглото. Брат Киров взема кърпичката от лицето на детето и за голяма негова изненада то било вече с отворени очички и гледало бодро. Братът му подал портокала и от вдигнало ръчичка, и посегнало да го вземе, а родителите още хълцали и нищо не виждали. След малко детето станало, седнало и взело да прибира играчките около себе си.

Когато родителите вдигнали глави и видяли, че детето им седи на леглото и играе с играчките си, те вече плачели от радост. Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето. Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да се усили вярата им и да познаят Учителя.

Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си.