НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

144. ФУРНАТА НА ИЗГРЕВА

Борис Николов ТОМ 2
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4b0082'><span style=''>144. ФУРНАТА НА ИЗГРЕВА</span></span></p> <br /> <br /> <span style=''>Изгревът се оформи като селище и тук живееха вече много хора. А за изхранването им беше необходимо първо хляб, Отначало някои от нас, младите слизаше в града, купуваше по заявка и донасяше хляба в торба или чувал. Чувалът беше тежък, разстоянието голямо и се чудехме какво да правим. Търсихме изход. И аз го намерих. Решихме да построим фурна на Изгрева. Аз бях виждал как става това, пък бях вече и майстор. Отначало изплетохме от върбови клонки свода на фурната. Направихме я голяма. После измазахме отвън с кал тази полусфера. Отвътре накладохме огън. Върбовите клонки горяха, а глината се опече, направи се спойката и тя бе готова. Направихме покрив да не я вали дъжд и започнахме да печем в нея хляб. Омесваха го сестрите, оставяха го да втаса, а през това време са запалени дърва във фурната, които горят и трябва да затоплят фурната. После се изважда жарта, измита се, забърсва се с мокър парцал и с дървена лопата се поставят хлябовете. Отворът на фурната се затваря и се чака 45 минути. Хлябът бе мек, пресен и бяхме доволни, че е от нашата фурна. Всеки си месеше хляб, поставяше го в някаква тава и в определения час и ден донасяха и се поставяха във фурната да се пекат. Тази фурна ни служи около десет години.</span><br /> <br /> <span style=''>Фурна на Рила не можахме да си направим, но аз бях занесъл един връшник. Палехме огън върху плочите, след това разравяхме жарта, откривахме затоплените плочи и ги забърсвахме с влажен парцал. Слагахме замесената пита, отгоре слагахме връшника, а върху него поставяхме жарта и пепелта. След половин час излизаше чудна пита. Бяхме си закарали един чувал с брашно. Всички ни завиждаха на този връшник, особено каракачаните, които ни носеха мляко. Черпехме ги с топъл хляб, а те само клатеха глава, че нямаха такъв връшник. След свършване на лагера, аз го скривах в клековете за следващата година. Но на третата година те го откриха и го прибраха. А под този връшник аз изпичах питки и ги носех лично на Учителя. Той ядеше с парче сиренце, масло и чубрица. Ако отидете на Рила, направете и вие същото. Днес ламарина има и много лесно се прави връшник от нея. А какво ви струва да си вземете 3-4 пакета брашно и да си омесите питки горе, че ако не е под връшник"; Заровете питката в жарта и пепелта. Не сте яли такова нещо. Но ако хапнете ще се пренесете в нашето време.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ