251. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА

Една година Учителят, заедно с голяма група, пътувал за Мусала. В групата имало и хора на преклонна възраст. Пътували бавно, с много почивки. Групата била на половината път, когато слънцето вече било на залез. След като групата излязла от боровата гора и навлязла в клековете, стигнали до моста над Рилска река. Там, при моста било определено от Учителя да се нощува, ето защо той пратил няколко млади братя, които да съберат дърва и да запалят огън, и да се сгреят чайниците с гореща вода. Установили се за нощуване на открито. Времето било хубаво и небето ясно. Безброй звезди надничали от небето, сякаш искали да видят как тези хора ще нощуват на открито. Но ето че бързо се заоблачило и почнало да вали. Да се изправим на молитва, казал Учителят. Докато направили молитва и ето, дъждът спрял. Тогава Учителят казал: „Съществата искаха да ни окъпят. Казах им, че нямаме палатки. -Ти нали имаш? - Да, аз имам, но другите нямат, тогава те отложиха дъжда."

На утрото продължили пак при хубаво време. Когато пристигнала групата при хижа Мусала и опънали палатки, дъждът дошъл. Приятелите не протестирали, защото знаели, че планината си има свои капризи. Ту пекне слънце, ту дъжд завали, ту виелица и то само през един ден. Такава е планината. Такава е нашата любима Рила.

Един от групата.