231. A3 СЪМ УЧИТЕЛЯТ

По времето, когато Вълко Червенков бе министър-председател и министър на просветата, една девойка от град Ямбол от руски произход кандидатствала в университета три години под ред, но все не я приемали. Семейството било в отчаяние. Чудели се какво да правят, за да бъде приета дъщеря им.

Една нощ майката сънува, че при нея идва старец с бяла брада и дълга, подрязана до раменете коса, който казал: „Дъщеря ви не е приета, нали? Подайте молба до канцеларията на Вълко Червенков и чакайте. Аз съм Учителят Дънов." (Бил облечен в халат и ботуши до над коленете.) „А тук, горе, на гардероба, има от моите беседи, защо не ги четете?"

Дотук е сънят. Като станали на утрото, помислили върху съня и решили да послушат съвета на стареца /Учителя/. Подали молба, от София направили анкета и до десетина дни получили известие, че дъщеря им е приета.

Разказал: Г. Тахчиев.

От горния случай се вижда, че Учителят е помагал и на хора съвсем чужди и непознати, като им е давал съвет какво да правят.