212. СЛАДКО ЗА УЧИТЕЛЯ ОТ СЕСТРА РАДЕВА

Беше пролет. Овощните дървете бяха накичени и пременени със своята най- хубава бяла премяна, когато един файтон спря пред дома на Боздуганови в Шумен, от който слезе Учителят. Вестта, че Учителят е пристигнал, се разнесе бързо между нашите приятели. Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително. Да, Учителят беше жива книга, само да можеш да четеш и да разбираш. Сестра Радева не искаше да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слезе в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко. Посегна да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и му го занесла. Като му го дала, Учителят й благодарил, като й казал: „Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала. Когато вземала бурканчето, никой нямало при нея и тя на никого още не бе казала, Учителят отгде знаеше? Защото тя само бе го помислила.

Разказала: Сестра Радева на Ал. Петров.

Гр. Шумен, 1930 година.