208. БРАТ КИРЯК И ЯБЪЛКИТЕ

Всяка сутрин съселяните ми си изпъждаха рогатия добитък на площада, откъдето пастирите ги подбираха и изкарваха на паша. Една сутрин един съсед си позволи да бръкне в джоба ми и да извади една беседа, която сутринта бях чел. След като прочете една страница и разбра, че в тия книги има голямо знание, което не е за нашите прости глави, ме запита: „Ти в София ходил ли си?" Отговорих му, че не съм. „Този човек познаваш ли го?" - ме запита той. - „Не съм го виждал", му казах аз. - „Е, как тогава си станал негов последовател?" - „Щом ме питаш, ще ти кажа. Виж какво, аз, като отида в града и на някоя витрина видя ябълки, купувам си и ям, без да питам от кое дърво са брани. Така е и със Словото на Учителя. Макар че него не съм видял, но Словото му чета и се уча от него." Съселяните му се слисали от този находчив отговор и повече нищо не му казали.

Опитност на брат Киро Овчаров.