200. ДВЕТЕ ОПУШЕНИ ТУХЛИ

На една братска среща в провинцията през 1965 година един брат разказал следната своя опитност:

Братя и сестри, аз живея на Изгрева и често имах случаи да задавам въпроси на Учителя, като мислех, че това, което той говори, е много отвлечено и не засяга пряко живота и исках да ми каже нещо реално. „Ще ти кажа", ми каза веднъж Учителят. От този ден аз все очаквах да ме извика и да ми каже. Минаха години и Учителят се помина, без да ми каже обещаното.

Един ден ми се даде картина като насън, но не бе сън. Пристига Учителят с един файтон, запрегнат с два бели коня, име кани да се кача при него. Качих се, без да зная къде ще отиваме; пристигнахме на място при един строеж, Учителят слезе, препаса една престилка и почна да зида с тухли. По едно време тухлите се свършиха и Учителят ме прати да търся тухли. Потърсих наоколо, но не намерих други, освен две, и те опушени, от едно овчарско огнище. Върнах се и му казах за двете опушени тухли, а той ми каза да ги донеса, след като ги поизбърша. Донесох ги и той го постави на строежа, с което строежът се завърши. Тези две макар и опушени тухли запълниха зеещата празнина.

По разказа на Т.

Всеки един от нас е материал в сградата на Божественото. И опушената тухла, и тя ще намери своето място в общата сграда.