196. И ЗВЕРОВЕТЕ ГО ПОЗНАВАТ

Учителят разговарял на пейката сред боровете на Изгрева с няколко приятели. Разговорът бил интересен и увлекателен и всички слушали с внимание. В един момент настъпило мълчание. Всички чули някакво шумолене край тях. Като се обърнали, видели, че една твърде голяма змия се приближава към тях. Всички трепнали, но не и Учителят. Той се обърнал към змията с думите: „Къде отиваш? Я се поклони на тия приятели. „ Змията се изправила и се поклонила два пъти. „Сега си иди", й казал Учителят. „Ние имаме работа." Змията покорно се отдалечила и разговорът продължил.

По разказа на Асен Велков, Ямбол.