180. ВЪРНАТ ОТ СМЪРТ

През 1932 година съпругът ми заболя от инфекция на десния палец на ръката. Отидохме при Учителя, след като бе вече твърде късно. Въпреки това той ни препоръча горещи компреси. Болният ми съпруг изпадаше в известни моменти в лудост и умопомрачение. Веднъж, като влязох при него, видях, че той губи съзнание, умираше и аз тръгнах да търся братя да го преоблекат за погребение. Като минавах край салона на Изгрева, видях Учителя вън, приближих се до него и му казах: „Учителю, Георги /мъжът ми/ вече си замина." Той, след като помълча малко, ми каза: „Идете му направете топла баня на ръката. Той не е умрял, но спи."

Върнах се в къщи и заварих мъжа си в съзнание. Като влязох при него, той попита: „ Кой дойде?" Аз му се обадих, но той не ме позна. След като му направих топла баня, чак тогава дойде в пълно съзнание и вече говореше свързано. Тогава ми разказа откога датирала нашата дружба, че била от миналия живот. В момента, когато аз напусках стаята му, той беше умрял. Ето как сам той описваше след това състоянието си: „Аз се намирах зад една затворена врата на една скала в една пустиня без живот, без растителност. По едно време се яви едно светло кълбо, от което постепенно се оформи образът на Учителя, който се обърна към ония, които бяха около мене и им каза: „Върнете го. Аз гарантирам за него." След това аз се събудих и се видях в тялото си у дома, на леглото."

Наскоро след това мъжът ми оздравя. След това ни се роди последното ни дете, Росица. Когато Росица стана на десет години, баща й се помина от друга болест.

Разказала: Донка Г. Илиева - Изгрева.

Човек може да си отиде от тоя свят, след като си е свършил работата, но има и случаи на преждевременно заминаване, какъвто е и горният случай. Учителят го е върнал, след което е живял още десет години.