177. ТОПЪЛ ХЛЯБ НА ПЛАНИНАТА

Преди няколко години един брат от южна България предприел обиколка на Пирин и Рила със семейството си. Около две седмици били все из планината. От хижите се снабдявали с хляб и други продукти, но хлябът толкова изсъхвал, че едва можел да се реже с нож. На петнадесет-шестнадесет годишната девойка й омръзнало да яде все сух хляб и ето по какъв начин изразила желанието си: „Ей, татко, омръзна ми да ям все сух хляб. Вече две седмици все сух хляб ядем. Прияде ми се вече топъл хляб, хей такъв да е голям и педя дебел." - като посочило с ръце. - „Добре е да има, но отгде да го вземем?" - казал примирително бащата. „Нека сме доволни, че не сме без хляб, че тука, в планината, често и без хляб може да се остане." Продължили пътя си и не били изминали и един километър, откак били говорили за бял, топъл хляб и ето, на един плосък като софра камък намерили желания хляб. Поогледали се те наоколо, да не би някой пастир да го е оставил, но тъй като не се виждали никакви хора, те взели хляба - толкова голям, калкото момичето го е пожелало. Но най-изненадващотс било, че хлябът бил още топъл. Откъде се взе този хляб, че още топъл? На десетки километри няма фурна. Седнали и яли топъл хляб. Яли до насита и пак останало от него. Яли те и благодарили на оня, който ги е чул и им е изпратил топъл хляб на планината.

Опитност на В. А. Добрев