155. СТОТЕ ЗЕЛКИ

Било по време на Европейската война. Събрали се съседи един следобед на махала. От дума на дума заговорило се за зимнина, коя какво си е приготвила. Една през друга съседките се хвалели коя повече зимнина си е приготвила. Те съвсем били забравили, че при тях присъства и тяхната бедна съседка, вдовица. „А ти, буле Иванке, какво си приготвила", попитала я една от съседките, без да съобрази, че тя няма мъж, няма доходи. - „Аз - казала тя - още нищо не съм приготвила, макар че вече времето за приготовление мина, но да ще Господ да ми помогне да си купя сто зелки, да напълня кацата и доста ми е. Ще изкараме с моята челяд зимата. Господ на всички помага. Той и мене няма да ме забрави. Господ е добър."

Седянката завършила. Дошло време за приготовление на вечеря и жените доволни, че се поразговорили, си отишли с уговорка някой ден пак да се съберат.

Две от тези жени били наши сестри. Споделили те вечерта коя какво казала, а също и онова, което бедната вдовица казала.

Двамата братя бръкнали в кесиите си. Събрали пари за сто зелки и отиват да ги купят. Купили ги. Закарали ги с една каруца у дома си и посреднощ стават и с чували ги пренасят в двора на бедната жена, без някой да ги види, връщат се и си лягат да спят.

Станала сутринта бедната жена, гледа и не вярва на очите си. Зелки в двора. Сто зелки й се усмихват. Сто зелки, ни повече, ни по-малко, си казала тя, доволна и радостна, ча Бог бе чул молбата й.

„Елате бе, съседи. Вижте сто зелки. Аз вчера продумах на седянката, а то като че Господ бил между нас и чул молбата ми и ето зелето дойде, фасулец си имам. И аз ще посрещна зимата." Разказал: брат Генчо.

Предната сутрин братята бяха прочели в една беседа следния текст и решиха да го приложат: „Някой път вие ще бъдете очи на Бога, друг път уши, а някога ръце и крака на Бога. Бог чрез вас ще помага."

Днес братята бяха станали ръце и крака на Бога, защото те извършиха едно добро дело.