150. РАЗДАЙТЕ ГО

Беше лято. Прекрасно лято. Братстовото пак беше на летуване в Рила на лагер при седемте езера. Дежурните по кухнята и днес бяха сготвили много вкусно ядене и се радваха, че ще могат да ни нагостят с ядене, което бе сготвено с много любов и усърдие. Сигналът за обед бе даден и всички се устремихме към нашата трапезария - полянката през кухнята и магазина. Насядахме и почнахме да пеем, докато насядат всички. Изпяхме няколко песни, но приятелите не идваха, или по- право дойдоха, но твърде малко, едва половината от броя на тия, които се предполагаше. Какво бе станало? Защо приятелите още ги нямаше, се питаха дежурните? Хубавият ден, светлите, озарени върхове бяха привлекли много излетници по върховете и високите планински била и езера.

Обедът привърши. Почти половината от яденето остана. Дежурните очакваха, че завръщащите се излетници ще потърсят ядене и тъй ще се оползотвори. Но ето, че никой не идваше. Дойде време за вечеря. Слънцето вече се закриваше зад върха, който се оглежда всяка заран в петото езеро, наречено от Учителя Махабур.

На всички приятели тази вечер бе предложено от обедното ядене и няколко души вземаха ядене за вечеря, но болшинството предпочитаха чай за вечеря. Дежурните отиват при Учителя и го питат какво да правят яденето, споделяйки тревогата си, че има опасност да остане. „Раздайте го", казал Учителят. - „Няма желающи, Учителю. Почти всички предпочитат чай за вечеря." В този момент някой се бе сетил за брат Цеко и каза на Учителя. „Повикайте го", казал Учителят.

Брат Цеко дойде, както винаги усмихнат. „Искаш ли ядене за вечеря, има хубаво ядене от обед", му казал някой от дежурните. - „Вечерял съм", отговорил брат Цеко. - „Яденето е много хубаво, запазено", продължаваха да го агитират дежурните. - „Чакайте, чакайте малко", каза брат Цеко и прибяга бързо до палатката си, сетил се бе за нещо. И ето, идва с една чиста консервна кутия: „Може да ми я напълните за утре", каза той. - „Сипете му да яде - казал Учителят - но за утре не!"

От горния случай можем да направим следния извод: Не се осигурявайте за утре. Който е промислил за днес, той ще промисли и за утрешния ден.

Детето, докато е в майчиния скут, трябва ли да се безпокои за утре? Това е грижа за майката. Ако това е вярно за детето, колко по-вярно е и за ония, които вършат волята на Отца!