132. СПАСЕН ОТ АРЕСТУВАНЕ

През 1938 година живеех в Казанлък. Там ръководех курс по есперанто. Веднъж курсистите решават да се съберем една лятна вечер в боровата гора, североизточно от града, да си посвирим и попеем.

Събрахме се. Свирих им с цигулката, свирих им с кавала, пяхме есперантски песни, почерпихме се с локум, бонбони, фъстъци, тъй че всички останахме много доволни. Млади хора, това събиране им харесало и следната седмица решили пак да се съберем. Кой отде ме срещне, ми напомня, да не забравя. Но мене внезапно ме заболя здрав крак, отече ходилото и едва се движех из града с един галош на болния крак.

На топлата и сърдечна покана аз отговарях, че крак ме боли и ако оздравея, ще дойда. Не отидох тая вечер. Тъкмо веселието било в разгара си, когато ги загражда кордон от полицаи, 20-30 души и ги откарват в участъка. Какво е имало в участъка, не знам, но болният ми крак ме зъдържа в дома и ме спаси от арестуване.

На сутринта отокът спадна и никаква следа от болест.

Разбрах защо ме заболя здрав крак.

Разказал: Петър Камбуров

14.02.1965 г. - Градината.