125. ДОБРИЯТ УРОК

Една от възрастните сестри от София, твърде ревностна в Божието дело, имала две дъщери, които не проявявали никаква наклонност към делото. Това обстоятелство създавало тревога в нейното любещо майчино сърце. Но каквито усилия и да правила добрата майка, всичко отивало напразно.

Една вечер добрата майка се помолила и поискала Учителят да й помогне. Същата нощ тя сънувала, че Учителят идва при нея, като носи в ръка една розова пъпка и й казал: „Направете я да цъфне!" - „Не, не може, Учителю!" - „Рекох, опитайте се, накарайте я да цъфне, да се развие, да ухае." - „Учителю, ако аз взема насила да я разтварям лист по лист, ще се изхаби цвета и пак нищо няма да стане", казала сестрата, - „Е, добре. Ако розовата пъпка не може да накарате да цъфне преди време, то какво остава с човека?Ти също искаш твоите дъщери да се пробудят преждевременно. Оставете ги, животът ще ги научи." - „Благодаря ви, Учителю, за добрия урок."

Разказал: Георги Радев 10.01.1965 г. - Варна.