122. ПОИСКАНАТА ПОМОЩ

През 1925 година имаше съкращение в армията, което съкращение засегна и мъжа ми. Останахме без работа и без пари, с голямо семейство. Тежка бе задачата ни. Сключихме заем, за да опитаме търговия. Нямаше как. Трябваше нещо да се предприеме.

През 1923 година зимата беше незапомнена. Дебелият сняг прекъсна всички съобщения. Мъжът ми беше в Добруджа. Всички запаси от продукти и пари се изчерпаха. А да се вземе в заем - нямаше откъде. Останаха няколко сухи корички, с които сутринта децата ще закусят. Аз вече втори ден не хапнах нищо, за да има за децата. Легнахме си вечерта полугладни. Вечерта се помолих дано Господ да ми помогне по някакъв начин. Когато се разсъмна, дадох на децата последните корички хляб, а най-голямата ми дъщеря бе ученичка в гимназията. Тя отиде гладна на училище. Щом я изпратих, прималя ми от глад и легнах на леглото. В това време идва един стар приятел на семейството ни, г. Чифликчиев, евангелист по убеждение, ветеринарен фелдшер, вече пенсионер, почука и влезе в къщи, и ни свари като лежахме, премалели от глад. Той донесе две големи кошници - едната със съестни продукти, а другата с грозде и зеленчуци и разни варива и най-отгоре два бели хляба. Децата, като видяха всичко това, се разскачаха от радост.

Какво бе станало: Вечерта аз се моля у дома, а г. Чифликчиев у тях. Аз искам помощ, а той търси къде да даде помощ. И вечерта в съня му се явила жена, която му казала улицата и номера на нашата къща. Тя му казала какво да ни донесе: 1 кило сирене, 1 кг. захар, 1 кг. ориз, 1/2 кг. кашкавал, 1 кг. боб, кафе и чай и 1 кг. бонбони, а в другата кошница - грозде и зеленчуци и два бели хляба.

Когато г. Чифликчиев донесе кошниците, ми каза как вечерта се помолил, как му се явила жената и му поръчала какво да донесе.

И ние, и той бяхме благодарни, че се бяхме молили и молбата ни бе чута. Той си излезе с празни кошници, но с препълнено от радост сърце.

Разказала: Гиргина Стефанова.

Варна, ул. В. Друмев 63