Бяхме младежи когато се завъртяхме около Учителя. Така си мислехме тогава, че ние сами сме си дошли просто ей така, решили сме и сме дошли. После разбрахме, но след дълго време, бяха минали десетилетия, че не учениците търсят своя Учител, а Учителят търси и намира своите ученици. Отначало ние отидохме при Него и Го помолихме да ни отговори на някои въпроси, които ни интересуваха. Тогава Учителят ни държа две сказки, но не ни каза „кой иска да дойде", а ни повика специално всеки един от тези, които сам си бе набелязал. На някои устно им съобщи, а на някои писмено с кратка бележка написана от Него: „Поканвате се да присъствате на беседа!" А защо Учителят сам избра и извика учениците си? Защото Учителят и ученика, те са едно, те винаги вървят заедно, те всякога са били заедно. Учителят идва за учениците, а ученикът търси Учителя. Първо е Учителя, а след това ученика. Учителят знае кои са били с Него през времето на Христа и знае кои трябва да повика, за да Го придружат. Защото има ученици на пътя, те съставляват условията да се прояви Учителят. Има и последователи. Те са сподвижници. Едните образуват вътрешния кръг на Школата, а другите са от външния кръг. Така че имаше и такива, които бяха извикани от Учителя, но не дойдоха. Не посмяха, уплашиха се от общественото мнение, което бе отрицателно настроено от определени среди срещу Учителя. Това ги спъна. Те не дойдоха и изгубиха благоприятните си условия и изгубиха времето да се срещнат и бъдат с Учителя на земята. А те затова бяха слезнали на земята в човешка плът. Но се загубиха и не намериха пътя. А пътят им бе с Учителя. По-голямо нещастие за човека слезнал на земята от това, да се разминеш с Всемировия Учител няма и не може да има.
