103.РЕКОХ, ВЕЧЕ НЯМА ДА ГЪРМИ

Учителят пътувал с файтон от град Казанлък за едно село. С него пътувала и една сестра. Времето било на дъжд. Светкавици и гръм се надпреварвали. Небето било навъсено, което създало мрачно настроение. При всеки гръм сестрата трепвала. Учителят забелязал това и я попитал: „Изглежда, вие се страхувате от гърма?" - ,Да, Учителю, много се страхувам." -,, Е, като е тъй, рекох, няма да гърми." И наистина след малко небето се прояснило и слънцето пак огряло на чистото небе. Като видяла това, сестрата разбрала, че Учителят не е обикновен човек и станала още по- ревностна за Божието дело.

Разказал: П. Камбуров

1 август 1960 г - гр. Казанлък.