101. КАК ЖЕКО БЕ СПАСЕН

Мъжът ми е ветеринарен лекар в едно село. Той от известно време се е поразколебал в идеите си и проял месо. Аз му говорих, но моите думи не му влияят. Но какво се случи един ден: Идвайки си за у дома, бе задрямал в рейса, нещо, което никога не бе правил. Заспива и вижда брат Боев и една сестра, облечена в бяло (вероятно тя му е ръководител), която нищо не говорила. Тогава брат Боев му казал: „Ти, брат, си се раздвоил, но знай, че има да ти се случи нещо много страшно, но ако се сетиш да призовеш Учителя, добре, ако ли не..."

Слиза от рейса и си идва към дома късно през нощта, към 11 часа. На улицата го среща непознат, подава му ръка за ръкуване, като му казва, че се познават. Пуска му ръката и почва да го оглежда подозрително. В този момент Жеко изпитал особено тежко душевно състояние. Почнал да се моли на Учителя за помощ. Тогава непознатият се разколебал в намеренията си му казал: „Хайде, от мен да мине. Сега ще те оставя" и си тръгнал и Жеко поел пътя за у дома си.

Когато Жеко пристигна, беше блед като восък. След като се поуспокои, ми разказа за случката в рейса и за непознатия. Легнахме си. Заспива и брат Боев пак се явява, заедно със сестрата в бели дрехи и му казал: „Човекът, който те срещна на пътя, имаше намерение да те убие, затова те оглеждаше. Добре, че се сети да призовеш Учителя и той се яви между него и тебе. Непознатият го видя, но ти не го видя. Той, като видя, че има трети човек между вас, се отказа от намерението си."

В това време Учителят се явил, но казал, че много бърза. Сестрата казала / за Жеко/: „Той не ме слуша." - „Аз ще се заема с него", казал брат Боев.

От този случай насетне мъжът ми се хвана здраво за идеите на Учителя.

„Месо ли да ям? Никакво месо! Мене Учителят ми спаси живота. Аз ще следвам стъпките му и Словото му", казваше той, когато си спомняше за този злокобен ден от живота си.

Разказала съпругата му.