81. КАЖЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ, ЧЕ НИ ТРЯБВАШ

През 1943 година, когато цяла София бе евакуирана, и брат Георги се бе евакуирал в родното си село.

„Както винаги, така и сега, аз без цигулката никъде не тръгвам. Тя ми беше любим другар. След като бях прекарал там цял месец, свирехме и пеехме почти всеки ден, ето че получих повиквателна заповед за запас в Главното интендантство. Сестрите тъй бяха свикнали с мене, с цигулката, с песните, че не им се искаше да се разделят от мене. Ето защо, сестра Димитра /голямата/ на тръгване ми каза: „Кажи на Учителя, че ти тука ни трябваш."

На тръгване един ден по-рано се обадих на приятелите в Айтос и Тополица точно за часа на тръгването. Сестрите от Тополица бяха приготвили колет за Учителя. Те ме чакаха на спирката, получих колета и добрите им пожелания и отпътувах. От София веднага заминах за Мърчаево. Пристигнах в дома на брат Темелко, където квартируваше Учителят, но не го намерих. Казаха ми, чеУчителят и приятелите са на връх Острец на екскурзия. Упътиха ме и ги намерих на върха в момента, когато беседата току-що бе привършила. Приближих се, целунах ръка на Учителя и му разправих как хубаво прекарваме в село Горица. Казах му още, че има повиквателна заповед за Главното интендантство, като добавих какво бе поръчала сестра Димитра: „Идете, рекох и пак се върнете", каза Учителят.

Явих се в Интендантството, а оттам ме изпратиха в частта ми. Щом се явих там, получих заповед да замина за Бургас, откъдето да получа за нуждите на войската 20 вагона брашно от Големите български мелници.

Още на следния ден експедирах брашното и съгласно указанията на моя началник мога да отсъствам 1-2 месеца. Ето защо аз се върнах на село. Там продължихме разучаването на песни, както и по-рано. Голяма бе радостта на приятелите. След като изминаха 30-40 дни, аз се явих в частта. Тогава моят началник ми каза: „Рано идваш." На следния ден получих нова заповед, пак за Бругас, отдето да получа два вагона олио. Още на следния ден натоварих и изпратих олиото и наново се върнах в село, при братята и сестрите в нашия прекрасен край, където пламнали от любов сърца и светнали от радост лица ме желаят и очакват. Такива часове и дни не се забравят.

Минаха повече от 25 години оттогава. Много нови скърби и радости към изживял от тогава, но нищо не е в състояние да изличи от съзнанието ми оня спомен за няколко месеца, изживяни в такава хармония, любов и единомислие, каквито в живота рядко се повтарят.

Този спомен ми става още по-мил, понеже е свързан с Учителя. А думите на прекрасната по душа сестра Димитра като че ли и сега ги чувам: „Кажи на Учителя, че ни трябваш." И тъй стана."

По разказа на Георги Йорданов.

Всичко онова, което душите чистосърдечно и безкористно пожелаят, се нарежда по неведоми за обикновения човек пътища.