71. БОГ ДА ТЕ БЛАГОСЛОВИ

Пътувах по шосето през едно поле сам. Времето беше приятно. Лек ветрец повяваше. Далеч от шосето пасяха стада и само от време на време долиташе до мене звън от хлопките на стадата.

Вървях си спокоен, без да подозирам каквато и да било опасност. Но както си вървях, едно куче, което било в канавката, веднага се изправи срещу мене. Изненадата беше голяма. Нямаше време да мисля, нито пък имаше време за молитва или формули. Кучето с целия си ръст беше изправено срещу мене. Дойде ми наум да му кажа само това: „Бог да те благослови!" Казах го много пъти и продължавах да вървя по пътя. Кучето, както беше изправено на задните си крака, така и остана. Аз все се отдалечавах, гледах го и го благославях. Чувах го как то взе мъчително да скимти. Когато вече бях на двадесетина крачки от него, аз спрях да го благославям и чак тогава то спусна предните си крака, уплашено и сякаш виновно се отдалечи, без вече да погледне към мен.

Разказал: Никола Гръблев.

Ето какво може да направи една формула, изказана с абсолютна вяра.