53. ЗАКЛЮЧЕНАТА ВРАТА

Съпругът ми бе особен. Поведението му към мене не се подчиняваше на никакви правила. Каквото и да направех, все не беше доволен. Аз постоянно живеех под гнет и тормоз, а не се съгласявах да се разтрогне нашия брак, защото считах, че имам някаква карма с него, която трябва да се ликвидира.

Един ден, отивайки на работа, той ме заключи в горния етаж и ме остави без човек наоколо. Ужас ме обземаше като си помислех как ще прекарам цял ден в заключена стая. Излизането през заключената врата беше невъзможно. Трудна беше задачата ми през този ден. Аз трябваше да мисля и да намеря изход. Вратата трябваше да се отвори. Като стоях и мислех какво да правя, сетих се, че вратата е двукрилна, вдигнах сюрменцето и тя се отвори. Светна ми на очите. Излязох вън и дръпнах вратата по инерция, и тя се затвори. Сега друга беля. Вратата пак се заключи, но сега бях вече навън. Свърших си външната работа и се върнах, и застанах отново пред заключената врата права, и мислех какво да правя. Дърпах я навън, тласках я навътре, но нищо не помагаше. Вратата не се отваряше.

Най-после ми дойде наум да се помоля на Учителя. Помолих се и тутакси натиснах вратата и тя се отвори. Тогава зарадвана от това, аз извиках с глас: „Благодаря ти, Учителю, че в този тежък момент ми помогна да отворя заключената врата."

Разказала: Ташка Касабова