50. ГЛЕДАЙ, ЩЕ ВИДИШ ИСТИНАТА

Към края на януари 1962 година един брат ми разказа следната своя опитност:

В първите години на запознаването си с Учението аз често се спирах и разсъждавах върху въпроса: Кой е Учителят и кой е Христос? Една сутрин, на ранни зори, като в полусън, виждам Учителя на сцената на един салон и чувам да ми казва: „Гледай, ще видиш истината!" И веднага цялото му тяло започна да става прозрачно и след малко напълно изчезна, а на мястото му на сцената, на височина около един метър, се появи една светла точка, която вибрираше и постоянно се увеличаваше като изпущаше лъчи. Постепенно светлата точка стана като звезда, после като огнен диск, като слънце и все растеше, докато долният край опря до пода. Това слънце трептеше и изпускаше светлина във всички посоки. След това в центъра на това голямо слънце взе да се очертава образът на Христа, чиито очи ту се отваряха, ту се затваряха.

Направи ми впечатление, че този образ беше толкова красив, че би било невъзможно човешка ръка да го нарисува. Това продължи няколко мига и пак взе да се смалява, като стана светещ диск, после звезда, после светла точка. Но ето че изчезна и тя и пак постепенно се яви Учителят, но и той изчезна. Остана споменът.

Разказал: С. Г.