47. АКОРДЕОНИСТ БЕЗ АКОРДЕОН

Един брат отдавна имал силно желание да се срещне с Учителя, но все не се нареждало. Един ден идва в София и отива на Изгрева. Срещнал се и се запознал с брат Пеньо Ганев, с когото споделил мъката си, че свирил на акордеон, но все няма инструмент. Както си разговаряли, видял ги Учителят и тръгнал към тях.

„Учителю, братът е акордеонист без акордеон", казал направо, без да го е карал някой брат Пеньо. - „Щом намери, рекох, да купи." - казал Учителят.

Не минало и месец от тази среща с Учителя и братът си купил акордеон. Почнал да взима уроци и скоро напреднал в свиренето. След това първата му работа е била да научи „Паневритмията". Научил я и редовно свирел всяка сутрин на братското лозе във Варна, където приятели идват от града да играят. След заминаването на Учителя, почти 45 години той е на поста си с акордеона и свири братските песни. Този брат се казва Стоян Димитров от Варна.

Учителят откликваше на всеки вътрешен подтик у човека, когато този подтик идваше от един идеален свят, обличаше се в идея, слизаше в ума на човека и задвижваше у него всичко, за да може животът му да следва високия идеал на своята душа. А високият идеал на съвременниците на Учителя бе да станат ученици и служат на Бога и като ученици на Школата да прилагат Словото в живота си.