44. НЕ БОЙ СЕ, МОМЧЕТО ЩЕ ОЗДРАВЕЕ

Живеех в София - към площад „Възраждане". През 1947 година синът ми падна от колело и си счупи крака. Положението му от ден на ден се влошаваше. Температурата му се качи на 40 градуса. Лекарите не ми казаха нищо утешително. Нещо повече: казваха ми, че няма да го бъде. Минаха един, два, три дни, седмица, а надежда никаква. Налегна ме голяма мъка и отчаяние.

Еднаж, като си седях, неусетно съм задрямала съвсем за кратко време, може би само за пет или десет секунди. Учителят ми се яви, направи няколко паси на крака на болното ми момче и ми каза спокойно и уверено: „Не бой се! Момчето ще оздравее!" Събудих се, зарадвах се, че сънувах Учителя, а най-вече за това, че ми каза онова, което аз дълбоко в душата си силно желаех.

И наистина, от този ден и час започна подобрението. Синът ми оздравя. Учителят му помогна.

Разказала: Сийка Георгиева