21. СПАСИЛ ПЧЕЛИТЕ ОТ ПОЖАР

Еднаж брат Христо от Любимец ми разказа следната своя опитност:

„Един ден се връщах от града, но бях капнал от умора, ето защо търсих място къде да спра, за да си отпочина, но все не харесвах, защото нещо отвътре като че ме тласкаше да вървя по-нататък, да доближа селото, че тогава. Когато вече бях стигнал в нашето землище, където щях да почивам, за моя голяма изненада видях пожар в стърнищата, а недалеч от пожара около сто, сто и петдесет кошера пчели." Пожарът бързо се приближавал към пчелите. Нямало време за бавене и за мислене. Трябвало веднага, незабавно да се води борба с пожара. Опитал се той да прекъсне пожара, но все не му се удавало. Минавал пътник, който видял, че бай Христо се мъчи да гаси, за да спасява чуждите пчели. Не се отбил да помага, но като отишъл в селото и казал на стопанина за пожара и как бай Христо се мъчел да го гаси. Стопанинът дошъл едва след като пожарът бил потушен и пчелите спасени, след три-четири часова упорита борба. Пожарът и опасността за живота на толкова пчели накарали бай Христо да забрави умората, която сега била десетократно по-голяма, но една вътрешна радост го обзела, задето успял да спаси пчелите.

Стопанинът, след като видял какви големи усилия бил положил неговият съгражданин, му обещал един от най-хубавите кошери пчели. Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед. му носел по един гювеч мед.

„Пчели нямам, но мед имам", казваше бай Христо.

Доброто се възнаграждава.

Разказал: Хр. К.

Какво го бе накарало да бърза към село, към тяхното землище, въпреки умората, той не знаел, но безспорно някой го е карал да бърза към село, защото може би той е бил най-подходящият човек, който можел да се бори с пожара и да спаси пчелите.