17. ЗАКОНЪТ НА ДАВАНЕТО

Еднаж един брат от провинцията отишъл при Учителя, който бил при кухнята. В това време идва непознат човек и носи писмо за Учителя, който след получаване на писмото отишъл в стаята си, за да го прочете. В това време братът използвал отсъствието на Учителя и попитал приносящия дали знае за какво се отнася писмото. Отговорено му било, че е за парична помощ на един болен. В това време Учителят дошъл и подал на приносящия банкнота от сто лева. Братът, като видял, че Учителят дал пари, и той извадил и дал сто лева. Учителят го погледнал, от което той разбрал, че е недоволен от постъпката му. Когато си заминал човекът, който е донесъл писмото, Учителят му казал: „От тебе никой не иска. Ти не знаеш на кого трябва да се дава и колко. Има един закон, който гласи: Не давай, преди да ти поискат."

Разказал: P. К.

Братът си помислил тъй: Щом Учителят дава, то нека и аз да дам, като мислил, че Учителят ще одобри постъпката му, но не излязло така. Братът е постъпил нетактично, като със своето даване, без да се иска от него, той е подценил онова, което вече Учителят е направил. Братът е направил грешка, отчитаме я, за да не я повторим, за да не я допускаме вече.