5. ЗАГУБИЛА СЕ В РИЛА

Миналата година една група от шест-седем души и приятели от Айтоска околия решили да преминат през величествената Рила, ето защо отиват с рейс до Боровец - един от най-хубавите наши курорти и от там с раници на гърба поемат пътя за Мусала. Някои от участниците в групата за първи път минавали по тези прекрасни места и всичко било ново за тях. Всичко им било интересно.

И наистина можеш ли да не забележиш правите като свещ борове, сякаш забили върховете си в небесата, между които едва се виждат малки части от лазурното синьо небе. Като вървите по-нагоре, вие ще видите все нови и нови неща. Минете ли мостчето и се качите на срещния склон и погледнете на запад, вие ще видите чудно-хубавите скали над хижа Ястребец. Стига да имате око на художник, вие има какво да видите, има на какво да се любувате.

Качите ли се на Мусала, тоя гигант на Балканите, вие ще изпитате едно необикновено чувство, като че сте победили нещо, като че сте завоювали нещо. При хубав, ясен ден, какъвто рядко се случва, ще видите всички останали планини - Родопи, Витоша и Стара планина, докато погледът ви спре чак до Пирин.

Мусала, Граничар, Рибните езера, Страшното езеро, Мальовица, Дамга, Седемте езера, ето това е маршрутът на нашите екскурзианти. Когато те се качили на билото срещу връх Дамга, били опиянени от величествената гледка, която се открила пред техния взор. Радвали се те като деца, като всеки от тях бързал да изкаже своето възхищение, да сподели своята радост с другите. Слънцето, със своята златна колесница бързало към залез, ето защо, за да не закъснее, групата се спуснала към езерото на Съзерцанието по стръмния източен склон - път труден и опасен, особено за неопитни планинари. Ту лазили, ту се спускали, ту се крепели един друг, за да не полети някой от тях към езерото, докато най-после се намерили на брега му. Красотата на езерото ги пленила с царствената тишина, която постоянно владее тук. Всички се умълчали, загледани в тихата и спокойна повърхност на езерото, сякаш потънали в друг свят, съвсем различен от тоя, който те досега са познавали. Потопени в тоя нов за тях свят, те не забелязали как времето минавало и взело да се спуска здрач от стръмните и скалисти урви.

„Хайде да тръгваме, че закъсняхме", се обадил някой. „Хайде", съгласил се друг и всички тръгнали по маркирания път над Мечата долина към бивака.

Макар че пътят бил маркиран, бързо спусналият се здрач пречел да се види маркировката и вероятността да се отклонят и забъркат не била изключена.

Спряла са групата за кратка почивка и пак продължили пътя, но сестра Станка, която била малко по-настрани, не забелязала кога групата тръгнала, като мислела, че водачът им се е отбил нещо по работа и го е изчаквала. Но след като минали десетина минути и той не дошъл, тя взела да вика, но никой не й се обадил. Чак сега тя разбрала, че е останала сама тук, сред планината, където не рядко бродят вълци или мечки. Сам човек, сама жена в тъмна като в рог нощ в Мечата долина...Това умът й не можел да побере. Страх свил сърцето й. Но какво да се прави сега? Да и повече ще се обърка. Ето защо намерила тя за най-разумно да остане там и да чака, макар може би и до сутринта. Местото, дето били спрели, било пряспа, а тя била с леко лятно облекло, ето защо напипала в тъмното клек, накършила си клонки и седнала върху клека и зачакала.

„Какви ли мисли не ми минаваха... Но сетих се, че най-добре ще бъде да се моля, разправяше ни тя. „Обърнах се с гореща молитва към Учителя и към брат Куртев за помощ." Спомнила си тя, че той веднъж бил казал, преди да се помине: „Аз ще си отида, но няма да ви оставя сираци. Когато се намерите в затруднение, пътърсете ме, аз ще ви помогна." И взела да се моли тъй: „Бай Георге, ти нали ни каза, че когато имаме нужда, може да ни помогнеш, помогни ми сега..."

През това време групата пристигнала в лагера на Езерата, където били радушно посрещнати и угостени с чай. След вечерята те били разквартирувани за нощуване. Едва сега се сетил някой, че един човек от групата отсъства. Този човек бил сестра Станка. Брат Джонев тръгва веднага да я търси. След него тръгва и втори, и трети - цялата група. Въоръжени с фенер, те бързо се придвижват обратно по същата пътека. Всеки от тях се чувствал виновен за нейното изгубване. Когато наближили те мястото, дето били почивали, повикали и тя се обадила.

Тя през цялото време се молила бай Георги да й помогне и ето, помощта дошла.

Сега всички се радвали. Едни, че намерили изгубилата се в мрака сестра, а тя се радвала, че се е молила и е получила отговор на молитвата.

„От много години съм в това учение и много пъти съм се молила" - казваше веднъж сестра Станка - но както тогава се молих, никога през живота си не се бях моли

Разказала. Сестра Станка.

Понякога невидимите наши приятели допускат подобни случки, за да се научим да се молим тъй, както трябва, т.е. с целия си ум, сърце и душа.

След такава една опитност нашата вяра вече ще бъде по-силна и по- непоколебима.