31. СВЪРШЕНАТА РАБОТА

В. К.: Сега искам да ми разкажете оня случай за Илия Чернев. Тоя случай, който ти го разказва на годишнината му. Г. С.: Случаят се отнася за 1926 или 1927 година. Брат Илия Чернев да е бил най-много на 19 години и е бил пред приемната на Учителя. Учителят излязъл, отишъл при него и му казал: „Брат, можеш ли да свършиш някаква работа? Една работа да ми свършите." Той рекъл: „Готов съм, Учителю!" - „Ето ви ключовете, със сестра Василка ще отидете на ул. „Опълченска" 66 да донесете една черга, която ми трябва." И му дава ключовете. „Ето сестра Василка, заминавайте!" И той заминал, пътувал, казва, бързо, сестрата, понеже по-възрастна, тя едва успявала да върви с него, не се съобразявал с нейните възможности. Просто тя се изморила, докато пристигне там, защото нямало превозни средства. От Изгрева до „Опълченска" 66, това е. В. К.: При положение, че тя е възрастна, да не е била Гумнерова? Г. С.: Не, не, не, сестра Василка, от него по-възрастна де, и все пак жена. Жена с един младеж не може да върви заедно. Със сестрата отиват на „Опълченска" 66, отключват вратата, влизат в двора, в същото време Учителят се явява от неговата стая, отваря вратата, държи чергата, изтърсва чергата и я подава на брат Илия. Учителят ги изпраща от Изгрева, а пък там пак той ги посреща, на „Опълченска" 66 и му подава чергата. След туй взема, облича си пардесюто, взема си бастуна, взема си шапката, бомбето и веднага тръгва за Изгрева. Заедно вървят, минават по ул. „Пиротска" и т.н. целия път и се прибират на Изгрева. Туй му направило впечатление, че той ги изпраща от Изгрева и той ги посреща на „Опълченска" 66 и те се чудят как може той да ги превари когато те пътуват толкова бързо. Превозно средство няма. Това е, което съм разказал. В. К.: И той как си го обясняваше? Г. С.: Не може да го обясни, само като факт ми го съобщи. Той ми го съобщи, 1981 година беше, преди края на своя живот. Съобщи ми го като своя опитност. Иначе той нищо не е писал и нищо не е разказвал. Само това. В. К.: Ти сега как си го обясняваш? Г. С.: Аз си го обяснявам, че Учителят владее духовни закони за трансформиране на енергията, за разпадане на материята, която се превръща в енергия и следователно се премества от място на място. И след това обратно енергията се превръща в материя, като се сглобява съответно. Така си го обяснявам.

ДЪЖДЪТ НА ВИТОША

Преди години живеех в София - Изгрева. Един ден след заминаването на Учителя отидохме на екскурзия до Ел Шадай /Бивака/. Бяхме около 20-30 души, братя и сестри. Времето бе облачно, на дъжд. Скоро след пристигането ни заваля. Цялото небе бе мрачно. Продължаваше да вали. Всичко мокро и нямаше къде да се седне. Стояхме прави. Тогава една сестра предложи да попеем, да се оправи времето. „Коя песен?" - запита някой. - „Изгрява слънцето." Почнахме да пеем, за да оправим времето. Пеем, а то си вали. Но докато изпеем песента, облаците се разкъсаха и слънцето се показа. Погледна ни весело. Облаците се пръснаха. Слънцето ни изсуши. Прекарахме един хубав ден и една дъждовна баня, които Учителят тъй много препоръчва. Ето какво прави песента в съюз с вярата.

„Каквото попросите с вяра, ще ви се даде."

Тази случка я разказвам аз, Георги Събев, затова, че знанието на Учителя се отнася не само за вчера, но също за днес и за утре.

РИБА ЯДЕТЕ ЛИ?

Веднъж една сестра от село Тополица много желаела да отиде в София, на Изгрева и да се срещне с Учителя. Сестра Бойчева я завела. Срещнала се сестрата с Учителя, поразговорили се за това, за онова, и на тръгване Учителят я запитал: „Събирате ли се в салона?" - „Събираме се, но май ни е тясно, Учителю. Салонът ни е малък." - „Нека да е малък, чеда е пълен", казал Учителят. „Рекох, риба ядете ли?" - „Ядем, Учителю." - „Ще поздравиш всички и ще им кажеш: който яде риба, да не влиза в салона."

Горната случка ми разказа сестра Радка Бойчева на 31 декември 1978 година.

Братството в село Тополица бе най-многолюдното, особено след направата на чешмата през 1929 година. Влизаше почти цялото село. Минаха години и всички си заминаха. Наследниците се преместиха. В селото никой почти не остана. Като че ли запустя. Събираме се само на Никулден от цялата област. Идваме, пълним салона, пеем песни цяла нощ и на сутринта си отиваме. Разделяме се чак до следващата година. И така, останалите живи риби отидоха в полето и салонът опустя. На Никулден, на деня на рибаря го пълним. Някой хвърля невидима мрежа и ни събира като живи риби, като живи души с салона на село Тополица. Така осъществяваме срещата на душите, търсещи Словото и песните на Учителя.