19. ЖУРНАЛИСТИКА

Аз бях един от най-младите хора, които участваха в списанието „Житно зърно" и то беше по настояване на Борис Николов и на Георги Радев. Защо младите хора стоят настрана, трябва да ги поканим. Така ме накараха да напиша някоя статия. Нещо, което те интересува, напиши го и го дай. Ние ще го проверим и ако е хубаво, ще го публикуваме. И наистина ме изненадаха. Проверяваха статиите, което е излишно го махат, обаче никой не добавя нищо. Да съкращават може, но не могат нищо да добавят от себе си. Брат Боев много ми помагаше и Жорж някой път е проверявал, та единственият аз бях, който участвах от най-младите хора, като студент още и в реализиране на „Житно зърно". Помагах със статии. Публикувал съм от 1930 до 1940 година в десетина броя. Там нещо съм публикувал статии. Даже имам една в един брой, сега ако го бях запазил, викам, щях да ти я подаря. Един брой в списанието има статия „В училището на природата", тъй съм го озаглавил, Аз съм писал за мълчанието в едно от списанията, „За мълчанието" Различни теми сме разработвали. Но една от темите беше: „Вегетарианството като идея за побратимяване". След като я публикуваха в „Житно зърно", редакторът на толстоисткия вестник дойде на Изгрева и ме намери. Слав Делкинов, който беше редактор на вестник „Свобода". Каза ми: „Събев, идвам специално при тебе. Говорих с Йордан Ковачев." Йордан Ковачев беше отговорен редактор на списанието, макар че не живее в София, на списание „Свобода", на вегетарианците - толстоисти. С поръчка от Йордан Ковачев да те поканим да станеш постоянен сътрудник на вестника. Много ти хареса статията. И друго: пожелахме да отпечатаме статията във вестник „Свобода". Обаче да позволиш да не пишем, че я преписваме от „Житно зърно". Викам: „Позволявам ви!" Щото ще кажат и други преписали от тук и там, събирал материал, другите нямат тези сътрудници и събират материал от другите печатни издания. Викам: „Пишете както е публикувана статията." - „Вегетарианството като идея за побратимяване", тя е многохубава статия, ако я намериш някога, прочети и ще видиш. Много статии съм писал, във вестник „Братство" писах. От 1930 година съм почнал във вестник „Братство" и „Житно зърно", до 1943/1944 съм поддържал връзка с тях. Обаче първата си статия съм написал, както вчера четохме, на 2.10.1928 година по въздържанието към „Светло утро" , публикувана във вестник „Светло бъдеще". Това е първата ми статия, в 1928 година съм почнал като студент. И по-нататък вече брат Влад Пашов, един път като отиваме на работа, аз отивам в държавната печатница, той отиваше в печатницата на „Земеделско знаме", където работеше. „Абе, Георге ти такива хубави мисли, такива хубави разсъждения имаш, защо не вземеш да напишеш някои статии?" Ама не знам, викам, какво да пиша. „Ето виж на „Правила за живота", „Правила за храненето" и за други, виж колко правила", ми каза. И вземах и ги написах и те ги публикуваха веднага и той ми отвори вратата във вестник „Братство" в Севлиево. Това бе първата статия зъв вестник „Братство" и след това започнах вече редовно да пращам. Те ми одобряваха работите и ги печатах. Там съм публикувал към 100 статии във вестник „Братство" на Сава Калименов, той ги издаваше.

Като бях словослагател в държавната печатница, те тогава преведоха книгата „Шесто чувство" от Шарл Рише и ми писаха във вестника, че превели такова нещо. Пък аз таман бях словослагател и даваха ни задача да можем да правим като словослагатели корица на книги. И аз вземах и по своя инициатива написах такова за „Шесто чувство" от Шарл Рише, автор еди-кой си и пр, и пр. написах го и изпратих копие. Те го харесаха и намерили същите букви и напечатаха книгата с копието, което аз дадох за "Житно зърно". Как, казаха, си попаднал на много точно клише за печат, Като спомен от словослагателството книгата „Шесто чувство" е написана с шрифт „епоха". „Шесто чувство", широки, такива, тлъсти букви. Така че имаме и подходяща журналистическа дейност. Тя е отпечатана и трябва да се провери.