13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА

В. К.: Снимка на Дианабад. Тук виждаме на два пъти на две места ти си заснет. По коя идея, как бе направена тази снимка? Г. С.: Там бяха открили някаква вода и Учителят беше дал идеята да се направят вадички, да се отведат в едно кладенче и всичкото беше направено и изложено на юг. и през цялото време вадичките бяха циментирани и водата, като върви през вадата и докато отиде в кладенчето, дето гребем с кофичка малка, водата все е на слънце и беше леко затоплена, и много приятна вода беше. мека за пиене. Казваха: „Изворът на Дианабад". Колко пъти някои хора, злонамерени хора, отиваха при изворчето и после намирахме кокали, хвърлени и пр. да го замърсят - щото знаят, че туй ни отвращава нас - и те идваха и оставяха такива работи, Непочтени работи са правили. В.К.: Виждам много хора със стомни и дамаджани, правили са някакво упражнение ли? Г. С.: Задача, И освен това за събора трябва много вода. Много вода трябва и заради това всеки, който отива на изворчето, да донася вода, щото да се готви, да се мие, там трябва винаги да има вода, защото има голям разход на вода, заради туй. А пък задачата за изворчето, тя беше дадена към 1932 година. Всеки един от учениците, който желае и има възможност десет дена от годината да определи през лятото, някоя десетдневка, непрекъснато да носи вода. Ще отиде по десет пъти на ден с двете стомни на изворчето, ще го донася до Изгрева и последният път ще се облее със загреяна на слънцето вода. Ако няма слънце, ще загреете на огън малко и ще се облеете и така задачата за деня е свършена. На другия ден пак и т.н. И това за десет деня. Това нещо се направи - това е мое тълкувание вече - понеже Учителят следи, че на запад някаква епидемия се е явила и веднага, за предпазване Учителят даде тази задача за изпотяване, за да може тялото да се освободи от разни отрови и да бъдем устойчиви на това. И наистина, после, когато дойде епидемията, забравих каква беше епидемията, нас почти не ни засегна, защото ние имахме вече имунитет, бяхме пречистени и подготвени срещу атаките на болестта. Изворът е правен през 1926 година. Но по-късно този извор изчезна, развалиха го. Там правиха разни други строежи и го развалиха, и той изчезна, изворът. Върху него премина оградата на Ловния парк. Значи това са снимките от Дианабад.

В. К.: Какво ще ми кажете за чешмичката на Изгрева? Г. С.:Там има няколко чешмички, но тази, която имам предвид, тя беше на ъгъл на боровете, като се завива, като се отива от жилището на брат Боев за салона. Като се отива, на самия ъгъл е тази чешмичка. Тя е символична. Там е дадена сърничка. Сърничката символизира природата. Даден е орелът - орелът, като ненаситност към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Всичко това са символи. Има и човек, който чете книга. Книгата е знанието. Човекът символизира разумното и знанието символизира словото. И аз присъствах, когато брат Атанас Николов ги оглаждаше тези фигури. Но дали той отначало докрай всичко е работил, не знам, обаче аз присъствах, когато той работеше върху тези фигури, които после, когато се отчужди мястото, не можеха да се запазят, защото е направена от тухли и след туй е замазана. Ако беше отлята, можеше с крик да се вдигне и да се запази. Георги Йорданов даже щеше нещо да опитва, но му казали, че е невъзможно това. Мазилката не може да закрепи тухлите и следователно ще се разсипят, и напразно ще отиде трудът. На чешмата имаше надпис: „Работи добре, мисли добре, храни се добре." Там е алея, отдолу е лозето, Атанас Николов беше тоя, който издаваше „Нова култура" в Севлиево, издаде „Българо-есперантски речник и имаше издателство. Издателство за книги, много книги издадоха. Но не издадоха нито една книга от Учителя - беседи. Чудно ми е това

В. К.: Тук има една снимка, когато се прави водопроводът на Изгрева, 6 май 1939 година. Г. С.: Христо-бояджията-Брадата, виждаме го на втората снимка, когато са прокарвали водопровода на Изгрева. Това, което си спомням за него, това е че той се занимаваше с билки, с магия, с туй - с онуй. Един път, понеже употребява много Беладона, а Беладоната е отрова и той поради туй за цял живот си загуби обонянието. Да, едва се е върнал от смърт.

Имам такава опитност с Христо-Брадата. Бях студент. Живеехме с Неделчо на Изгрева, в една барака, близо до жилището на брат Боев. Който познава обстановката, която беше по-рано. По едно време чантата ми се загуби, няма ми студентската чанта. Чудя се къде е, какво е, какво може да стане с нея. Някой ми каза: „Кажи на Христо-бояджията!" Повиках Христо-бояджията в къщи, той попита: „Къде беше чантата?" - „Ей на това легло, на това място беше чантата и чантата изчезна." Той си сложи ръката, постоя така малко, психометрия изглежда че употребява, свързване по психически начин с предметите и местата, дето са били по-рано и каза: „Не се безпокойте, чантата ще се върне. Чантата е изчезнала в сила и ще се върне." И наистина, след 3-4 дена чантата я намерих пак на същото място. Пък имахме прозорец, Прозорецът имаше капак. А прозорецът затворен, ама капакът не е закачен и Антонов ни потърсил, но вратата заключена, нас ни няма. Бутнал капака - отворен, не е заключен. Бутнал прозореца - отворен, видял чантата, вземал я Иван Антонов, той тогава се занимаваше с журналистика, пишеше някои работи в редакция „Земеделско знаме", там издаваше нещо, по френология нещо издаваше, та му потрябвала чанта да си носи материалите и като няма никой, кой ще има чанта, кой? - Георги и Неделчо - ние живеем там, двамата студенти - взема чантата, свършва си работата и след 3-4 дена я донесъл. Значи Христо ми показа, че чантата ще се върне. Понеже има психически магнетизъм. После друго нещо - взема една крушка от нощна лампа с дебели навивки. Като я взема, без да е включена в контакта, и като правеше паси, и тя взе да светва в ръцете му, дето пипа лампата, Като си приближи пръстите, светва, като ги отдал ечи - угасва. Самите навивки се виждаха, ставаха червени и изчезваха, червени и изчезваха. Значи туй го прави пред мене, значи много силен магнетизъм има.

За Иван Антонов, нямам какво да кажа за него. Той е бивш работник, мозайкаджия, обаче с частни уроци завърши гимназия, записа се в университета, следваше литература, бил е колега на Пенка Краева в университета. Той се помина. После са занимаваше с астрология. Знам, че астрологията му беше като един доход. Правеше някои хороскопи и вземаше по някой лев на някои хора, Даже говореха за него, че той на министър Мавродиев - през 1934 година ли беше в кабинета, на кого ли беше? Но Мавродиев беше министър и той му беше предсказал, че ще стане министър. След като стана министър, той го наградил 10 хиляди лева и той си направи барака. Дал му ги за награда, дето му е познал това нещо. Заедно с Влад Пашов после живееха в тази барака. Значи астрологията му помогна да си построи барака. Какво е една барака, но ги няма. Няма ги парите.

Когато разказах преди за опитността, за задачата за носене на вода от Витоша, там един брат като излизал от Симеоново нанагоре, на алеята, на самата каменна пътека пада и издъхнал веднага. Спомних си името му, че се казваше Ботушев. Бяхме съседи с него. Беше един едър човек, пълен. Това си спомням засега, че се казваше Ботушев,

А за доктора, който превързал Пантелей, когато се наранил, той се е наричал д-р Кирил Паскалев, на Нейчо Паскалев син,

Не си спомням на Изгрева коя година се основа безплатен стол по нареждане на Учителя. Скромна храна безплатно всеки един може да получи, а който има възможност и желание, може да пусне в една кутия, като дискус след това. Работата в салона продължи до 1942-1943 година. Там много приятели, които бяха в нелегалност, които бяха без работа и без пари, отиваха там и се хранеха, а след туй забравиха, че са ходили на Изгрева и че са получавали помощ и продължаваха да говорят против братството и против Учителя. Това е значи трапезарията, която е с гредите, а тука вече салонът, ето часовникът, той е над главата на Учителя.