72. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ

Един есенен ден, през 1944 година, след като Учителят се бе завърнал от село Мърчаево, бил вън на площадката, пред гостната. Пристига и брат Неделчо Попов от работа, за да го поздрави с целуване на десницата му. Тогава Учителят се обърнал към него с голяма тъга в душата. Сякаш бе дълго очаквал тази среща с думите: „Дельо, Дельо, вече ще ви оставя." - „На кого ще ни оставите, Учителю?" - „На най-великия Учител." - „Кой е той? Ние познаваме ли го?" - „Страданието", отговорил Учителят.

От тези думи на Учителя, в които имало много скръб и стаена мъка в неговото любящо сърце се разбирало, че той вече се подготвя за напускане този свят на промените. И само ни загатва за големите промени, които ще настъпят в живота на народите, а и на цялото човечество.

За горната случка разказал Неделчо на брат Гавраил Величков /Галито/ през 1950 година на Изгрева в София.