69. АКО ДАДЕШ ПЪТ

Един делничен ден, след гимнастическите упражнения на Изгрева, Учителят повикал брат Жечо Панайотов в лозето при поляната, да оправят пътеките в лозето. Учителят само посочвал, а братът ги оправял с мотиката. Работа приятна и занимателна за човек, който не бърза. Но не било така с брата, който работел като счетоводител в търговско предприятие. Закъснявал за работа и започнал да се притеснява. Пот го избивало, а Учителят виждал, но не обръщал внимание. И все му намирал нова и нова работа. Сякаш искал нарочно да го забави. Закъснял два часа. Шефовете го видяли, но не обърнали внимание на закъснението, понеже били увлечени в разговор. Като видял това, братът си казал: „Само дето съм се притеснявал." Тогава една мисъл завладяла съзнанието му: „Дадеш ли път първо на Божественото, тогава и твоята работа ще се нареди по един естествен път."

Ето, такъв е бил случаят с брат Жечо.

Тук може да се допусне и друго: че Учителят вижда и нарежда нещата така, че да изглежда, че сами се нареждат.

Зад всичко стои една разумна сила, която ръководи събитията в нашия живот.