56. ОПИТ НА ЛЕВИТАЦИЯ /ПОВДИГАНЕ ВЪВ ВЪЗДУХА/

Преди около тридесет и пет години /т.е. 1920 година/ бяхме на екскурзия на Петров връх, който се намира на север от град Айтос. Беше пролет. Гората весело шумолеше, а поляните се усмихваха със своята зелена премяна, обкичени с безброй цветя. Слънцето грееше и милваше насъбралото се множество тоя ден тук, на върха, на Паспалата.

Поде се разговор за учението и за Учителя. Тогава един брат каза: „Нашето учение е учение на опита, на приложението, а не само на гола вяра." - „Да направим някой опит", се обади един. „Да направим, да направим", занастояваха други. „Добре тогава, ще направим опит за левитация." А за този опит са нужни шест души, по трима от двете страни и един, с когото ще направим опита. Веднага се определиха хората, които ще участват в опита.

Опитът се състои в следното: Поставя се един брат, легнал на земята с лице към небето и със затворени очи. Хората се разпределят така: един при врата, вторият при кръста и третият при сухожилията на петите, всичко трима. Другите трима са от другата страна, срещуположно.

При опита се изговарят някои формули, като всеки от участващите си опира двата показалеца на съответното място и си мисли за олекването на оня, който ще се вдига. Същото ще мисли и той. Така приготвени, с пълна сериозност, всички бавно се повдигат. Повдига се и легналият, който едва се докосва до пръстите на шестях души. Изправяме се прави и постепенно обратно снемаме човека, който сме повдигнали.

Направихме опита: той бе сполучлив. Така ние вдигнахме човек, който тежи над 70 килограма на височина един метър. Повдигнатият беше Стоян Лечев.

По разказа на Иван Манев.