22. ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

Преди години един брат бил съкратен от работа. Безработицата и безпаричието го тормозели. Безделието го убивало. Отива при Учителя и му казва положението си: „Учителю, без работа съм. Искам да правя нещо. Дайте ми някаква работа." - „Иди си донеси раницата!", му казал Учителят.

Връща се братът при Учителя с празната раница. Учителят му напълнил раницата с беседи и му казал: „Иди към Благоевград." Дал му и адрес.

Братът се качил на автобуса и отпътувал към дадената цел - град Неврокоп - Гоце Делчев, но на спирката веднага почват проверка на документи и багаж. Тогава братът веднага праща телеграма с мисълта си по етера: „Учителю, искат документи. Не позволявай, Учителю. Раницата ми е пълна с беседи, а джобовете, със снимки от Рила." Стои братът на улицата и праща телеграма след телеграма. В това време полицаят се обръща към него с думите: „Хей, ти там, с раницата. Отивай си! Свободен си." Братът чул, но сякаш не му се вярва и праща нова телеграма по етера. Тогава полицаят наново се обръща към него, че е свободен. И тогава братът праща благодарствена телеграма - че е свободен. След малко идва и човекът, когото търси и го повежда към дома си радостен.

Учителят е казал, когато се намерим в нужда, да го призовем. И като получим помощ, пак да се обадим. Да благодарим.

За ония, които имат непоколебима вяра, няма нищо невъзможно, потребни са вяра ибезкористие.