19. A3 НЕ СЪМ УЧИТЕЛЯТ

Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато той не е излизал от стаята си по 4-5 до 10 дни. Тогава в „Парахода" наставало безпокойствие. Стенографките закопнявали да видят отново Учителя, да разменят някоя дума, както и да целунат десницата му, да получат неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително уединение видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да му целуне ръка, като му казала „Учителю." Тогава той се обърнал строго към нея: „Аз не съм вашият Учител." - „А кой сте?", го запитала тя. - „Един от неговите напреднали ученици. Дойдох да пазя тялото." - „А къде е нашият Учител?" - „На конгрес на Слънцето", отговори ми той.

„По израза на лицето му аз разбрах - казваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - „А кога ще се върне Учителят?" - „Когато свърши конгресът."

Веднъж, при един разговор, Учителят каза: „Вие виждате тялото ми и казвате: "Ето Учителят", защото не ме познавате. Тялото е конят, който човек язди. Сляза от коня или автомобила и си продължавам нагоре по планината, а вие стоите при автомобила ми и мислите, че виждате Учителя. Но това вярно ли е?"

Не е вярно. Където е Духът, там е и Учителят.