16. БЛОКАДА

Преди години живеех на Изгрева. Един неделен ден, рано сутринта, бяхме събрани да слушаме беседа в салона. Пристигнаха полицаи и веднага обградиха салона. Учителят говореше, седнал зад катедрата. Салонът бе пълен. Един формен полицай отвори вратата на салона, хвана първия срещнат и го изведе навън за проверка на документи. После втори, трети, пети, десети и така докато слушателите останаха на половина. Тогава Учителят спря да говори. Когато полицаят извади и последния човек, тогава Учителят стана, напусна салона и се качи горе, без някой да го спре.

Между задържаните вънка беше и брат Лулчев, който им каза, че ние тук сме в дома си, а не на улицата. „Дайте ни възможност да се легитимираме."

Докато пред салона проверяваха личните карти, един агент срещнал Христо- Брадата по алеята и му иска документ. В този момент той пада на земята по гръб. Опънал ръце и крака. Облещил очи и не помръдвал. Агентът се изненадал, да не би човекът да умре и побягнал. Тогава Христо-Брадата се прибрал в жилището си. От негоден придобил прозвището „факира".

Като споменавам горния случай, не го препоръчвам като метод за подражание, а само като находчивост. Помогни си сам!