Алтернативен линк |
13. ПРОСТИЯТ И УЧЕНИЯТ
Веднъж един посетител поискал да се срещне с Учителя. Срещата била уредена. В определения час гражданинът бил приет. Щом седнал на стола, веднага започнал да говори. Това продължило около 30-40 минути. След това млъкнал, за да чуе какво ще му говори и Учителя. Но Учителят мълчал. Тогава посетителят продължил: „Аз те мислех за много учен, а ти си бил много прост." В същия момент остри болки в стомаха го свили и той се чудел какво да прави. Болките не му давали покой.
Учителят му дал някакви капки и болките минали. Тогава Учителят му казал: „Ти, ученият, не можа да си помогнеш. А аз, простият, ти помогнах."
Посетителят си излязъл сконфузен поради думите, които казал на Учителя. Разбрал той, че Учителят има знания, за които той не е предполагал.