НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

04 - 03. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА ТОМ 10
Алтернативен линк

3. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ

Нашата задача е не да пишем история на село Тополица, а ще говорим за извора Кайнака, както го наричали първите поселници. Ето защо ние наново ще се върнем към някогашния извор, който по-късно се е превърнал в прекрасна чешма, предмет на нашето описание.
Пътниче, ако пътуването ви се случи през пролетта или лятото, радвайте се, защото пътуването тогава по този път е леко и приятно. Но случи ли ви се да пътувате през дъждовна есен или калната зима, по-добре отложете пътуването си. Ако ли сте с превозно средство и благополучно стигнете до стария дъб, вие трудно бихте продължили по-нататък, защото пътят минава под извора, където е тресавище и не се знае дали бихте могли да измъкнете оттам кола или добитък. Тресавището при Кайнака било бедствие за цялото село в продължение на много години, но въпреки това никой не вземал грижата да направи нещо за общо добро. Всеки оставял друг да почне, да не е той. Зер, защо ще си губи времето да прави път за хората, нека да го направят други. Така минали много години, докато в това село след Балканската и Европейската война било посято семето на Новото учение, учението на Бялото Братство. Когато съмишлениците на тези идеи значително се увеличили, тогава няколко братя от по-старите се събрали да обменят мисли относно това бедствие при Кайнака. Приятелите, които първи обсъдили този въпрос, били следните: Димо Иван Джожев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Димитър Джибирев, Димитър Къркеланов и др. Това е било в началото на 1929 г., когато при обсъждането на въпроса за Кайнака на някой от тях хрумнала идеята този извор да се превърне на чешма. Но за реализирането на такава идея били нужни много средства, с каквито те не разполагали, ето защо решили да отнесат въпроса до брат Георги Куртев, бай Георги, както по този край го назовавали. Поканили го и той дошъл, споделили с него идеята си и решили да отидат на самото място и там да преценят какво може да се направи. Бай Георги не само възприел идеята, той я намерил за прекрасна, но преди да се взема каквото и да било решение, трябвало да се допита до Учителя. Той писал писмо на Учителя и получил отговор, в който Учителят ги насочвал към брат Л. Лулчев, който да отиде на мястото, за да открие дълбочината на главния извор с помощта на лескова пръчка. Брат Лулчев пристигнал в Тополица, заедно с брат Куртев. Събрали се братята и отишли на самото място, където брат Лулчев направил необходимите проучвания, открил посоката на подземното течение и ги насочил къде трябва да копаят. Братята били готови и веднага десет чифта здрави ръце почнали да копаят с кирки и лопати и тъй работата почнала.
На 10 август се турило начало на работата по направата на чешмата. Било през 1929 година, която година валели по-малко дъждове, а това благоприятствало за работа на мочурливи места. По указанията на брат Лулчев бил поканен и брат Бертоли, който да изработи мозаечната работа, на която покана той веднага се отзовал със своята работна група. В групата на брат Бертоли работел тогава и брат Борис Николов. Брат Борис и Бертоли дали идеята за формата и вида на бъдещата чешма. Тогава било обмислено и решено каква точно трябва да бъде чешмата, за да бъде един жив паметник и проповедник на идеите на Новото учение, идеи, облечени в символи. Веществен израз на тия символи са астрологическите знаци, които красят чешмата и карат посетителя да се замисли. Тези астрологични знаци да бъдат едно загатване, една мълчалива проповед на ония велики идеи, които идват да се въплотят в света, идеи, които идват да обновят и осмислят живота, да го направят красив и желан.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ