САВА КАЛИМЕНОВ
АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.
1. ДЕНЯТ НА УЧИТЕЛЯ
А когато дойде Онзи, Духът на Истината,
Той ще ви научи на всичко.
Христос
Там, където е Божественото, там е животът, там е бъдещето. Там, където е успехът, там е разцъфтяването, издигането, величието; там е истинската култура, истинското изкуство, истинската наука; там е разрешението на всички трудни задачи; там е триумфът на Доброто, на Истината, на Любовта!
Там, където е Божественото! Нека то бъде като „синапово семе" !
Нека то бъде едва забележимо, незабележимо, несъществуващо, „нереално" за тези, погледа на които е впит в материалното, във временното, външното. Нека то бъде отхвърлено, отречено, осмяно от човешката суета, от човешкото ограничение и късогледство... Нему принадлежи бъдещето.
Защото то носи лек за всички рани, хляб за всички гладни, свобода за всички поробени.
Защото то носи безграничната Светлина, която озарява човека и му сочи истинския път в живота.
Защото то носи всички блага - материални и духовни.
То носи великата Красота, великата Сила, великия Живот...
То, Божественото, е Великият Извор, който единствен може да утоли жаждата на
човешката душа за разумен, хармоничен живот, за истинско знание, за полет към
висините на живота.
По неизповедимите, непонятни, недостъпни за човешкия ум пътища, на Провидението, на Бога, днес, в предверието на новата Ера за човечеството, Божественото озари първом България.
Великият Учител, Пратеникът на Бога, на Христа - Духът на Истината, за Когото говори Христос, дойде на земята и дойде именно в България. И Той донесе тази Светлина, това Знание, това Богатство, от които ще черпят сила и живот хилядолетията на бъдещето; от които човешката душа вечно ще черпи, без да може някога да ги изчерпи.
Защото Учителят донесе именно Божественото - безграничното, неизчерпаемото, безсмъртното.
Учителят донесе Божествената Светлина, Божественото разрешение на всички въпроси, Божествения Мир, Божествената Любов, Божествената Истина... Изворът на Божественото избликна в България и оттук ще залее цялата земя.
„Камъкът, който зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла. " „От Господа стана това, и чудно е в нашите очи... "
