Невидимият свят се изявява и чрез „мъртвата" Природа. Явленията тук не са само механични. Някои от тях са изпълнени със съдържание - едно невидимо присъствие се чувства в тях. Един Разумен свят ги направлява и говори чрез тях. Който може да чете, ще разбере какво иска той да му каже.
Преди години Учителят беше на „Сините камъни", в Сливенския балкан, с група приятели, край буйния извор Куш Бунар. Сутринта, като се миеше, Учителят посочи на запад три облачета и каза: „Днес ще имаме гости, трима души. " И наистина, същата вечер пристигнаха от София трима възрастни братя, тръгнали инкогнито, никой да не ги знае.
Друг път, при една екскурзия ние имахме всички възможни пречки - и от транспорта, и от времето. От вечерта заваля дъжд, тежки облаци надвиснаха ниско над земята. Студено, кално, неприветливо. Някои от приятелите се отказаха да тръгнат в такова време. Беше уговорено да се тръгне в три часа сутринта, още в тъмно, за да се стигне за изгрев слънце на върха - Петров връх.
Братът Георги Куртев, който щеше да придружава Учителя, въпреки дъжда, се явява навреме. Учителят е готов, чака го, а дъждът вали из ведро. Учителят казва на брата: „Погледни на изток, не се ли вижда нещо?" - Братът поглежда - нищо не се вижда. Учителят казва: „Почакай малко" и влиза в стаята си.
Блясва мълния, гръм разтърсва къщата. Учителят се показва от вратата и казва: „Я погледни пак на изток. " Братът казва: „Нищо не се вижда. "
Учителят пак влиза в стаята си. Три мълнии една след друга и гръм разтърсват земята.
Учителят излиза и казва: „Я погледни пак. " - Поглежда братът, на изток се прояснява малко. Учителят казва: „Тръгваме. "
Учителят и брат Георги тръгват в дъжда, а той още вали. Те минават покрай възрастните братя, които са от Бургас, и които трябва да тръгнат с тях на Петров връх. Брат Петко Епитропов казва: „Аз в такъв дъжд не ходя!" Но двамата тръгват нагоре по дъжда, който леко започва да намалява. По едно време настигат група сестри, които също отиват на върха. А между тях баба Иванка, възрастна сестра. „Е, Иванке, къде в туй време?" - пита брат Георги. „На върха отиваме!" - „Ами много дъжд. " „Дъжд, не дъжд, отиваме! Един път ни е дошъл Учителят тук, че ние да останем и да не отидем с Него на върха!" - и бабите не искат да чуят и знаят за дъжда. Като вървят нагоре, дъждът изведнъж спира.
А на върха дошли братя и сестри с талиги от селата. Че като наклали едни огньове, че като турили едни казани и се дига пара от тях, всичко приготвено за празника. Времето се оправя. На изток се освобождава небето от облаците. Появява се слънцето и има чуден изгрев. И наричат върха Петров връх, на името на Учителя.
