Дълга бе твойта житейска пътека,
много стъпала възлезе:
всяко стъпало отделна задача
в трудний ти жизнен път беше.
В бедно семейство роди се,
беден живот заживя:
като търговско ратайче
на богатите чортленска носи вода.
После кат бирник държавен
беше ти честен, добър:
обичаше горе Балкана,
затуй и Балканът обикна пък теб.
Душата ти жадно диреше Бога:
И в храм православен надзърна,
и с масичка духове вика...
Най-после ти срещна Учителя.
Дойде след това и войната,
А в нея раняват, убиват -
ранените после лекуват
да връщат живота в телата.
От войник и бирник финансов
ти стъпа на трето стъпало -
не да убиваш живота,
а кат' фелдшер живота да пазиш.
И фелдшера Куртев Георги
в бялата Школа постъпи:
кат' фелдшер цереше телата,
а в Школата ученик се зовеше.
„Приятел се в нужда познава" -
казва народната мъдрост.
От войната беда по-голяма
друга човек не познава.
Приятел прекрасен намери,
там всред гърма на войната:
„Виж ко!" - брат Боев започна,
„Ето ко!" - брат Куртев отвърна.
Войната се свърши, войник веч не беше,
но ревностен бе ученик:
лекции, беседи, молитви четеше
и песни, и химни пееше подир.
И тез', на които душата бе жадна
твоята ревност съзряха:
за здраве, съвет, за подкрепа
при тебе отвред се тълпяха.
И ти неуморен - словото сееше,
на любимия Учител помагаше:
така брат, наставник, ръководител,
на тези, що търсеха Бога, стана.
И не престана ти да работиш
до края на своя живот:
Градина съборна създаде,
обхождаше села, градове...
В живота си труден и скромен
ти всякога редник си беше,
за първенство и за началство
в душата си ти не ламтеше.
Но ей Бог вест ти изпрати.
Брат Пеньо Киров насън ти каза:
„Хляба до днес аз го раздавах,
от днес веч - раздавай го ти!"
Сънят тълкование получи.
От Изгрева вест долетя:
„Напусни дом и семейство,
духовен живот заживей!"
Напусна ти дом и семейство,
в градината сам заживя:
всеки, кой любеше Бога,
за теб' бе брат, син и баща.
Изчистен и в бели одежди
в молитви звездите те сварваха,
а денем при слънчевий зрак
Словото Божие сееше:
„Олум братя, по братски живейте,
сръдни и недоразумения между ви да няма,
цепнатините помежду си заглаждайте
и Божията благодат върху ви ще бъде.
Мили братя, от мен запомнете:
няма по-велико нещо от това -
Бога да обичаш, на Бога да служиш,
ученик на Бога да си ти. "
И семето в хубава почва попадна,
хубава жетва роди -
будни души тук имаше много,
краят се с братства покри...
Най-после дойде и уречений ден
и Бог призова те Отвъд.
И ти си замина готов и спокоен,
тъй както се тръгва на път.
И прахът ти чист сега лежи под земята,
над него шибои цъфтят.
„А где е паметникът? - някой ще запита,
нали той велик бе човек?"
На любопитния ний ще отговорим:
„Взри се, друже мой ти, в тези дела:
любима на всички градина,
обединени в Бога братства
и обич сърдечна от всички -
ей какъв паметник той сам си дигна. "
Брат Куртев, ти верна преценка
за брат Боев някога даде:
„Ако на земята един ангел има -
това е той - Боев. "
Но брат Боев също верно прецени те:
„Има ли България сал един светец -
това е той — Куртев.
И може ли някой да каже за тебе:
„Брат Куртев е вече починал",
Нима ще почиваш Отвъд?
Не, братко, там ти пак ще работиш,
на Бога ще служиш с любов.
Затуй сега събрани в спомена за теб
ний изпращаме дружно в оня свят
твоето любимо пожелание:
„Учи, люби, напред върви!"
Пенка Краева от гр. Русе 14 февруари 1962 г.
/По случай една година от смъртта на брат Георги Куртев. /
