НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

01 - 71. ПОСЛЕДНОТО СЛОВО НА БРАТ КУРТЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС ТОМ 10
Алтернативен линк

71. ПОСЛЕДНОТО СЛОВО НА БРАТ КУРТЕВ

Когато брат Куртев почувствал, че вече е много близо краят на неговия земен път, събрал близките си и казал следните прощални слова: „Мои мили братя и сестри, аз си отивам, но и вие ще дойдете след мен. Погрижете се за себе си навреме, като служите на Бога и на Неговото дело с любов, радост и мир. Довиждане по пътя на любовта. "
„ В дома на Отца моего много жилища има. "
„Няма по-сладко, по-мило, по-велико, по-силно от Любовта!"
Последното му желание било брат Петър Камбуров от Пловдив да дойде на Братската градина и когато изнасят тленните му останки от къщи, да изсвири „Идилията" на Учителя, което било и направено.
Случаят бил следният: Когато Учителят бил в Айтос през 1920 г., изсвирил му Идилията и му казал: „С тази музика ангелите поемат праведника и го водят към Бога. Затова, когато Бог те повика, с тази музика да тръгнеш с ангелите. "
Когато останали 3-4 дни до събитието, което се очаквало, казал на зетя си Добри да му приготвят всичко, което е нужно за неговото изпращане, като даже поискал да види и житото. Искал да се увери, че всичко е готово. Всичко било изпълнено както той искал.
Когато лентата на неговия жизнен път, богат с опитности, свършила, брат Куртев хванал с едната си ръка ръката на Добри, а с другата - ръката на дъщеря си Донка, подържал ги малко, помолил да отворят малкото прозорче за въздух и казал последната си молитва: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си, приеми душата ми. " Щом като изрекъл тези думи, главата му клюмнала и духът се отделил от тленното му тяло, за да се пресели във вечността.
Онова, което правело впечатление при боледуването на брат Куртев било, че той през цялото време бил в пълно съзнание, както когато е бил здрав. Само от време на време се излъчвал и е разговарял с невидими посетители на непознат език. След като те си заминели, се обръщал към присъстващите и ги запитвал нещо или им отговарял на зададени въпроси.
Когато бил положен в ковчега, лицето му си било възвърнало предишната свежест, сякаш бил заспал.
Това се случи на 14 февруари 1961 г. в 2 часа и 45 минути. В същия ден в 9 часа и 30 минути имаше пълно слънчево затъмнение, т. е. земята, слънцето и луната бяха на една линия и луната хвърляше сянка върху земята. Автомобилите в него ден и час, които се движеха по Карнобатското шосе, се движеха със запалени фарове, за да осветяват пътя си.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ